Гунтер (еремит)
| Гунтер | |
 | |
| Роден |
955 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1045 г.
|
| Религия | християнство |
| Семейство | |
| Баща | Зигер фон Кефернбург |
| Гунтер в Общомедия | |
Гунтер Еремит (на немски: Gunther der Eremit; Günther I „der Eremit“; Gunther von Niederalteich; Gunther von Thüringen; на чешки: Blahoslavený Vintíř) е гауграф в Кефернбург, Тюрингия, от 1008 г. католически еремит в Бохемската гора и светия.
Той е син на Зицо граф в Тюрингия († пр. 1005/12) (или вер. син на Гюнтер (Гунтер) фогт фон Херсфелд ок. 949/57/62) и съпругата му от Унгария, която е втората дъщеря на велик княз Геза Унгарски († 997) и съпругата му Шаролт от Трансилвания († ок. 1008).[1] Той е внук на граф Зигер и брат на Зицо I (* ок. 0975; † 1047/50), граф на Кефернбург.[2] Братовчед е на император Хайнрих II.
Гунтер приписва наследството си на манастирите Гьолинген и Херсфелд и през 1005/06 г. влиза в манастира Херсфелд. След поклонение в Рим през 1006 г. Гунтер е приет в манастира Нидералтайх. Скоро след това той напуска манастира и от 1008 г. живее като еремит в Баварската/Бохемската гора до Лалинг на планината Ранцингерберг. Той създава килия в Ринчнах (югозападно от Цвизел), която бързо става център на еремитско общество. Основава 1011 г. бенедиктински манастир в Ринчнах. От там той проповядва и става мисионер. Той помага за развитието на баваро-бохемската гранична територия. Заради приятелските му връзки с владетелите, той преговаря множество пъти между германския крал и херцога на Бохемия.[3]
Той основава църквата „Св. Йоханис“ в Ринчнах преди 1019 г.[4] През 1040 г. той напуска ръководството на манастира и живее като еремит.
Гунтер „Еремитът“ умира на 9 октомври 1045 г. в Ринчнах в Бохемската/Баварската гора. Херцог Бржетислав I от Бохемия нарежда да бъде пренесен и погребан в манастир Бревнов в Прага. Чества се като светия на 9 октомври. Официално не е канонизиран.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Vita Gunthari eremitae, MGH SS II, 1854, 276 – 279 [vgl. ebd. 201f] – Hersfelder UB (VHKH 19/1, 1936), 146f., Nr. 77, 174ff. Nr. 96/97
- Vajay Szabolcs de: Großfürst Geysa von Ungarn. Familie und Verwandtschaft. in: Südostforschungen Band XXI R. Oldenbourg Verlag München 1962 S. 47
- Wilhelm Fink: Gunther, Graf von Käfernburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 324 f.
- Gotthard Lang: Gunther der Eremit in Geschichte, Sage und Kult, in: Studien und Mitteilungen zur Geschichte des Benediktinerordens und seiner Zweige. St. Ottilien. 59 (1941), 1, S. 1 – 88
- Jan Royt: Der hl. Günther, Eremit. 1. Auflage. München 1993 (Reihe Hagiographie, Ikonographie, Volkskunde; 108)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gunther von Kafernburg, fmg.ac
- ↑ Schwarzburg 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Gunther der Eremit , Genealogie-Mittelalter
- ↑ Ac The Vita Guntheri records his death „1045 VII Idus Oct“. The Chronica Boemorum records the death „1045 VII Id Oct“ of „Gunter monachus“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Die Abstammung Gunthers, rinchnach-guntherort.de
- Blessed Gunther, Catholic Encyclopedia
- Saint Gunther (955 – 1045), Hungarian Saints